Около 1820 година започва изграждането на Агушевите конаци в село Могилица. Строителството е поверено на трима опитни местни майстори, които поставят основите на един от най-впечатляващите архитектурни ансамбли в Родопите.

През 1825 година е завършена първата част на комплекса – една от основните жилищни сгради, която по това време вече впечатлява с мащаб и детайлност.

Годината 1843 бележи завършването на втората част на Агушевите конаци. Надпис върху каменна плоча свидетелства за тази дата – 1258 година по мюсюлманския календар. Комплексът вече включва три отделни двора, представителни жилищни и стопански сгради, кула и калдъръмен двор. Внушителната му архитектура се отличава с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

В края на XIX и началото на XX век Агушевите конаци се превръщат в духовен и културен център. В тях се помещава една от най-големите частни библиотеки на Балканите. Колекцията включва над 400 тома книги, 94 ръкописа и множество документи на арабски и турски език, които се съхраняват и до днес.

През 1964 година Агушевите конаци официално са обявени за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение, което утвърждава значимостта им за българското културно наследство.

В края на 70-те и началото на 80-те години на XX век се извършва мащабна реставрация на комплекса под ръководството на архитекта Георги Лабов. Сградите са възстановени в духа на тяхната оригинална визия, с внимание към архитектурните детайли и традиционните родопски занаяти.

След дълъг процес на реституция, през 2006 година Агушевите конаци са върнати на наследниците на Агуш ага, което отбелязва началото на нов етап в тяхната история – между миналото и съвремието.

Днес Агушевите конаци са отворени за посетители и функционират като етнографски и архитектурен музей. Те разказват историята на Родопите, на хората, които са ги населявали, и на майсторите, създали това уникално място. Всеки, който прекрачи прага на конаците, усеща духа на отминалите епохи и връзката между традицията, културата и природата.